Лисицата, която спаси живот
Видях ги през днешния ден на улицата. Старата лисица в детската количка и мъжът, който я разхождаше в парка. На пръв взор една в действителност неуместна панорама, изпълнена с конфронтация. Но, заговаряйки индивида, аз научих историята. Неговата и тази на лисицата.
Преди години той по нехайство прегазил с автомобила си горското животно. Ужасéн, пренесъл кървавата топка издъхващо, агонизиращо диво създание в клиниката. Лисицата като по знамение била избавена, само че останала вечно парализирана. Обездвижена. Безпомощна. Никому ненужна.
И... индивидът избрал да се грижи до края на дните й за нея. Вече повече от шест години. И получил същинска любов. Привързаност. Прошка.
Усмихна се, погалвайки козината й и сподели: " В оня ден не аз спасих живота й, а тя избави моя ". От детската количка лисицата гледа зелените полета, които в никакъв случай няма да пробяга.
А аз си мислех от самото начало за Екзюпери. Сбъднатата фантазия на НЕГОВАТА лисица - да бъде опитомена, подслонена. Обикната. Да бъде предпочетена пред една роза. Да дойде в нечие сърце.
Знаеш ли, те, лисиците, без съмнение биха се разделили с шанса да тичат, да ловуват и странстват, когато някой им разреши просто да останат в дните му.
Гледах този мъж - състарен някогашен Малък Принц с коремче и вехто сако с лакътници, гледах неговата саката, престаряла лисица в детската количка...
И за първи път пред мен се разкри вероятния благополучен завършек на " Малкия принц " - без раздели, без saudade (чувство на носталгия по нещо или някого, което е било обект на нечия обич, само че е към този момент окончателно изгубено - бел. ред.), без подправени притежания и прецъфтяващ егоизъм.--------------------------------------*Тази история и фотографията публикуваме с общителното единодушие на създателя, който я описа на персоналната си страница във Facebook. Светлин Иванов - Лаубер посочи, че срещата му със стопанина на лисицата е била инцидентна, в края на предишния месец, в покрайнините на Фрайбург, град в Германия, напълно покрай границата с Швейцария.
Преди години той по нехайство прегазил с автомобила си горското животно. Ужасéн, пренесъл кървавата топка издъхващо, агонизиращо диво създание в клиниката. Лисицата като по знамение била избавена, само че останала вечно парализирана. Обездвижена. Безпомощна. Никому ненужна.
И... индивидът избрал да се грижи до края на дните й за нея. Вече повече от шест години. И получил същинска любов. Привързаност. Прошка.
Усмихна се, погалвайки козината й и сподели: " В оня ден не аз спасих живота й, а тя избави моя ". От детската количка лисицата гледа зелените полета, които в никакъв случай няма да пробяга.
А аз си мислех от самото начало за Екзюпери. Сбъднатата фантазия на НЕГОВАТА лисица - да бъде опитомена, подслонена. Обикната. Да бъде предпочетена пред една роза. Да дойде в нечие сърце.
Знаеш ли, те, лисиците, без съмнение биха се разделили с шанса да тичат, да ловуват и странстват, когато някой им разреши просто да останат в дните му.
Гледах този мъж - състарен някогашен Малък Принц с коремче и вехто сако с лакътници, гледах неговата саката, престаряла лисица в детската количка...
И за първи път пред мен се разкри вероятния благополучен завършек на " Малкия принц " - без раздели, без saudade (чувство на носталгия по нещо или някого, което е било обект на нечия обич, само че е към този момент окончателно изгубено - бел. ред.), без подправени притежания и прецъфтяващ егоизъм.--------------------------------------*Тази история и фотографията публикуваме с общителното единодушие на създателя, който я описа на персоналната си страница във Facebook. Светлин Иванов - Лаубер посочи, че срещата му със стопанина на лисицата е била инцидентна, в края на предишния месец, в покрайнините на Фрайбург, град в Германия, напълно покрай границата с Швейцария.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ